Графоманът
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
В. Ханчев
За пореден път се преглъщаше, изяждайки сянката си. Сам. Уморен, уязвим, унизен...
Усещаше, че го наблюдават, с всяка една власинка от тялото си.
Паразитни звуци долитаха отдалеч и полепваха по замъгленото му и болно съзнание.
Демоните идваха!
Долови дращенето на нокти по паркета. Обърна се – празна стая. Призрачната светлина от настолната лампа страхливо облизваше ъглите. Отдавна не беше ставал от стола. Толкова отдавна. Не помнеше откога...
Очите му – зачервени, изтощени, празни. Взираше се, търсеше, но там, там нямаше нищо... ...