"Гъсеницата е материалист,
пашкулът е идеалист,
а излюпената пеперуда е реалист."
(П. Дънов)
Природата на човека е напредсказуема и никога на може да бъде еднообразна. Ценейки единствено материалното, се отдалечаваме от духовната си същност и спираме нашето развитие. Ако пък се обърнем към другата крайност, т.е. идеализма, пак не е достатъчно за пълноценното ни съществуване. Защото тогава робуваме само на принципите, които сме издигнали на пиедестал и не допускаме чуждо мнение, независимо дали сме прави или не. Ужасно трудно е да се установиш някъде по средата между тези две крайности. Да си реалист, да гледаш с широко отворени очи и точно да преценяваш е може би същността на живота. Реалността се крие зад ъгъла и само една крачка ни дели от нея. Просто трябва да излезем от пашкула на идеите, да погледнем небето и да полетим, волни като пеперуда. А дали света ще оправдае очакванията ни е трудно да се каже. Може би да, а може би не.
Светът, в който живеем сега изключително наподобява то ...