Навън пада мрак. Луната се е скрила, а звездите са прибрали своя блясък. Стоя сама на бара, а в ръка държа пълна чаша вино. Разклащам течността, с надеждата да те видя отново, ала освен моите очи, нищо друго не се отразява в нея. Сълзи се сливат в целувка с горчивото вино, а душата все повече боли.
Хайде, вино, хайде разкажи ми отново приказката за нея. За нея - за любовта - която изгубих. Искам да се върна отново в онова време, където всичко беше хубаво, където бях щастлива. Тогава имах стимул да се боря, да преминавам по трънливия път на живота, защото човекът, когото обичах, беше до мен, а сега хиляди ножове пробождат сърцето ми. Защо съдбата ни събра, а когато бяхме най-щастливи, ни раздели. Поехме по различни пътища, ала моят е безмислен без теб. Къде отиде, любов? Мечтаех за теб и се радвах, че си на рамото ми, а сега отлетя без предупреждение. Само чашата разказва за теб, напомня ми за голямата любов и за нещастието ми.
Хайде, бармане, налей отново, налей от тежкото вино, защото ...