Джилиън (Ниара Норууд)
26 126
12 февр. 2008 г., 19:02

Хората със затворени очи 

  Эссе
1948 0 3
1 мин за четене

"Кой ли вижда със затворени очи, от които никога не потичат сълзи", се пее в една песен. Този рефрен изразява наистина много точно представата за индивидите, които не забелязват какво става около тях или им изнася да не забелязват. Уви, така е, понякога се случва да бъдем заслепени и да не прозрем истината. Понякога сме като коне с капаци и нараняваме другите с нежеланието си да видим, да разберем същността на нещата. Предпочитаме недостойните хора пред наистина стойностните и приписваме несъществуващи грехове на другите. Тук се намесват и гордостта и самонадеяността, които не ни дават и за миг да допуснем, че грешим. И когато капаците от очите ни паднат, проглеждаме, но вече е твърде късно. Разрушили сме най-ценното, което имаме. Осъзнаваме, че упорството и инатът не винаги водят до нещо добро.Човешкият мозък, според едно сравнение от разказ на Елин Пелин, е като затворена кутия, в която влезе ли една натрапчива мисъл, трудно ще се отърсим от нея. Влизаме в ролята на съдии и раздаваме дори присъди, без да се замисляме, че не е редно, че трябва да обмислим добре становището си. Предразсъдъците също затварят очите ни. Това е най-лесният начин наготово да приемем дадено явление, без да си размърдаме мозъците и да го проверим докрай. Обвиваме се в безразличие към чуждата болка и я подминаваме, все едно не съществува.

© Ниара Норууд Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • радвам се,че ви е харесало.самата аз не възлагах големи надежди.и що се отнася до годините,на 22 съм,и не бих казала,че винаги разсъждавам много зряло.и наистина нямам намерение да поучавам никого.още не съм чак толкова стара,нито толкова мъдра.дори произведенията ми са малко вдъхновени от други есета.
  • Хареса ми! Кратко и ясно. Струва ми се че описваш начина по който се лишаваме от единсената си истинска свобода. онзи която ни е отредена за това че сме хора, а именно-да избираме.Как да правим някакъв избор когато си затваряме очите за света около нас, приемаме чужди ценности от страх... Какво стахливо същество е човека... Поне аз така го тълкувам.
  • Много съм доволна от произведенията ти като цяло и незнам на колко години си "реално",но наистина си на МНОГО.Ако все пак си наистина "млада",пусни си малко чувство за хумор и се весели както намериш за добре-ЗА ДА ОЦЕЛЕЕШ/физически/.И прощавай!Прощавай!И учи другите,но само когато имаш усещане за това!Иначе се пази!
Предложения
: ??:??