Хотел ли?
Най-зле съм се чувствал, когато в командировка, съм отсядал в луксозен хотел. Сякаш там самотата се преекспонира стотици пъти, защото съм в една прекрасна обстановка, която обикновено няма с кого да споделя, обгрижван съм от анонимен персонал от хора с табелки на ревера и нищо повече, намирам се в пъстро общество от напълно непознати хора, които често не са дошли тук просто за да преспят, като мен, без да се чувствам част от него. В голяма степен, умирам от напудрена скука.
Тогава най-силно се усещам, като стара порутена къща в приказна долина, до висока планина, до която тече пенлив поток, която изоставена от приоритетите на времето се саморазрушава от собствената си тежест и липсата на огън в огнището й. Въпреки това руините й, имат много по-голяма стойност, защото сочат мястото, където се е живял истински живот, а както е казал мъдрецът: „Където е текло - пак ще тече!", за сметка на новите сгради на хората, които по-скоро приличат на гробища - пригодени да съхраняват напра ...