19 янв. 2009 г., 00:19
1 мин за четене
И как ми се иска...
И как ми се иска да бях останала дете - малко, нежно, невинно, с големи искрени очи и бледа усмивка. И как ми се иска все още да вярвам, че мога да летя и че има къщи от Фафли и захарен памук. И как ми се иска да вярвам в приказки и да знам, че приказно прекрасен принц ще дойде и с цената на всичко ще се бие... за мен. И как ми се иска да си играя с кукли и да разговарям с деца, които всъщност не са там. И как ми се иска между нас да няма граници и двамата с теб да си играем до посред нощ... И как ми се иска...
И как ми се иска да променя бъдещето си и да забравя миналото си. И как ми се иска да не се притеснявам от всички онези - Мрачните, по улиците и да си подскачам и пея на воля. И как ми се иска да не съм аз "Лудата", а да съм забавното момиче от квартала. И как ми се иска...
И как ми се иска да не страдам, а да виждам света все през розови очила. И как ми се иска да викам и крещя без страх, че ще ме затворят при онези - Лудите. И как ми се иска да творя, без д ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация