Имаш любов, имаш пари,

имаш щастие дори.

Но защо не си щастлив,

защо така си завистлив?

Ламтиш за повече пари,

играеш с чуждите съдби...

И днес отново ме засипаха хилядите проблеми, и като се замислих, очевидно желанието ми да водя нормален живот и да бъда щастлива е просто една глупава мечта, едно невъзможно и измислено от мен бъдеще, което никога няма да съществува. Да търсиш щастието в България е не само смешно, но дори глупаво и абсурдно. А аз, като отчаяна романтичка, продължавам да преследвам тази невъзможна мечта, мислейки си, че като съм пълнолетна вече мога да управлявам по-добре живота си. Уви! - още една детска заблуда... Отново съм безсилна както и преди и пак единственото, което мога, е, да гледам как всичко около мен се руши... Болезнената истина е, че никой не се трогва от това, което става около него, защото е засипан  с куп лични проблеми и не може да се огледа. А всъщност всичко е свързано: личните проблеми са породени от безредиците, които царят в „наш`та мила родина"....

Така навърших 18 и като всички пълнолетни придобих правото  на глас в местните избори, но какво беше разочарованието ми, когато разбрах, че от това право нищо не ме топли... Винаги съм искала да бъда с нещо полезна на обществото и да помогна по някакъв начин да се оправи най-сетне тази държава. И като човек, отговорен пред себе си и обществото, реших да се запозная по-подробно с кандидатите за кмет на Велико Търново и с техните политически платформи. Предизборната кампания започна на 28. 09. 2007 г. и първият кандидат, който ни се предтсави, беше г-н Маринов(Митьо Пищова). Самата агитация се проведе в центъра на Велико Търново, пред театъра, където движението беше спряно заради великото събитие, което ни очакваше. Минувачите се спираха да погледат и да поразпитат какво ще става и така се събра доста голяма публика за цирка, който предстоеше. Откриването запчна с народни танци - дотук добре, но после... имаше рецитал на стихове, писани в чест на нашия „виден съгражданин" Митьо Пищова. Последваха прекрасните изпълненния на фолк певицата Мира (чудесно съчетание на музика и текст), всички тръпнеха в очакване на Коцето (който така и не дойде) и гледахме фокуси на илюзионист от „Нишко град, Сърбия" както ни го представи самия кандидат, раздаваха се вафли и кебапчета, възрастни хора се трупаха, готови да продадат гласа си на тази унизителна цена и тълпата нарастваше все повече и повече. Дойде време кандидатът да ни запознае с идеите и плановете си за управление на града. За най-малките обеща ясли и детски градини, за младежите тревни площи, защото „човек да се напие, няма къде да падне", по възрастните бяха подкупени с обещания за 5000 кебапчета, 5000 сладки, по 6 кокошки на семейство и по една кофа фураж. В замяна на това кандидатът ни помоли да гласуваме по съвест, да не се продаваме за 50-100 лв. А който нямал пари за дърва, да се обърнел към него, защото той много пари имал, въпреки че бил сирак(начинът на придобиването неизвестен). Когато започна разказът за живота му, не издържах и си тръгнах.

Запитах се как може да ни се предлага за кмет бивш сутеньор и няма ли закон, който да го спре, защото моралът вече никого не спира. Винаги съм се гордяла с това, че съм българка и още повече - от старата столица, но днес се почувствах жалка и унизена от това, че принадлежа към тази тълпа от хора без достойнство. Никой от тях не бе дошъл, за да прецени кандидата, а само за да вземе вафлата и кебапчето, които му се полагат, а ако може и нещо повече.

  Докъде ни докараха нашите избранници в Народното Събрание... Всеки гледа да оцелее,  не се инетесува от другите и не вярва, че с нещо  животът му може да се промени, нито полага усилие, нито се замисля, какво може да направи. А ако някой реши да се бори за правата си, вместо подкрепа, получава укори и съвети да си търпи, защото нямало смисъл. Ами добре, нека всички търпим покорно... Тогава как ще се оправи тази държава? Е, то и хора не останаха в България... Всеки способен и млад човек с перспектива, напуска страната и отива в чужбина. И жалкото е, че  напускат България, защото нямат друг избор - че той, животът тук, си е един истински Survivor (само дето е неизвестно дали накрая ще остане и един бълагирин). И, кажете ми какво да правят младите хора в България? Нали искат да водят нормален  живот, а тук това определено е невъзможно. Само да включите телевизора - чуйте новините, дори само кратката емисия е достатъчна, за да разберете за какво говоря. Че то нещо нормално има ли? Само абсурди! Учителите стачкуват, а министърът на образованието се усмихва мазно пред камерите; чуват се предложения за преместването на ботаническата градина в Балчик, защото мястото било подходящо за строеж; в столицата ни, София, не може да се върви спокойно по улиците, защото може да те удари някоя тухла по главата (то това май за всички градове се отнася); цял квартал не спи две нощи, защото някой е забравил алармата на колата си... Кажете ми да плача ли или да се смея? Как е възможно никой да не се интересува и да не прави нищо по въпроса. Съзнанието на хората сякаш се е изкривило и всичко това се приема като нещо нормално. А това, че ежедневието ни е изпълнено с такива ситуации,  не означава, че това е съвсем в реда на нещата. И кажете ми има ли надежда за тези, които не искат да напуснат родината си и да водят спокоен и сигурен живот?

И като гледам Царевец, и си спомням славните моменти от нашата история, си задавам толкова много въпроси. Не мога да си обясня какво е станало с този народ, къде е отишла кръвта на предците ни, защо никой от нас не иска да бъде техен достоен наследник, къде отиде силният и  борбен дух на българите, откога се превърнахме в безлично и покорно племе? Всеки бяга от отговорност и казва: "Какво бих направил, аз съм безсилен". Да, така е, всеки, който иска да направи нещо, е безсилен, а който може - не иска. И защо да иска, та нали се е погрижил за себе си и за близките си, вярно - на гърба на другите, но какво от това... Като погеднеш назад в историята, много велики империи и цивилизации са изчезнали от лицето на земята, но защо залезът на нашата малка държавица е толкова продължителен и болезнен... Къде отиде инстиктът на прабългарите за градеж на държави? От всички Българии, които са създали, днес съществува една и тя е недостйна да носи това име.

Какво ви става, бе хора!?? Защо всички заравяте глави в  пясъка и никой не се интересува от проблемитена нашето време? Не осъзнавате ли, че живитът ви е преходен, че след вас нищо няма да остане... А можете да направите нещо и да се опитаме всички заедно да запазим малкото, което е останало от Бълдария, да оправдаем доверието на хората, умрели за нас, да се опитаме да достигнем другите държави от ЕС, да оставим нещо на следващите поколения.