Понякога много насериозно се вземаме ние, родените и все още живеещите в България. Все търсим и посочваме кусурите на другите, често обвиняваме правителството, че е хилаво и не може да ни осигури добър стандарт на живот, че живеем в упадък, че ценностите и нравите ни деградират, че са мъртви идеалите за хуманност, справедливост, равенство, братство, свобода.
Да, вярно е! Трагедия е с 200 лева пенсия да се живее. А ако 100 от тях даваш за лекарства?! Е, хубаво ама, тези от нас, които са с минимални пенсии, какво като са на 65, 70 или 75 години, що не си потърсят правата? Защо с митинги, демонстрации, бдения не отстояват на дело хуманността, справедливостта и равенството? Хайде, много от тях вероятно са вече немощни, с разклатено здраве, болни. Ами ние, техните деца и внуци?! Нали съпреживяваме мизерията, в която те тънат всеки ден?
Да, случвало ми се е да наблюдавам как пазаруват в супемаркета по-възрастните хора, но те и рядко ходят там. По-често си купуват най-належащото от кварталнит ...