Пусто е! Слънчевото лято отмина и не остави следа от себе си... Навън стана студено, мрачно, дъждовно - така, както е и в моята душа! За пореден път страдам от любов. В някои моменти си мисля, че идва края на света - изстрадалата ми душа се влачи полужива по земята, поела незнайна посока, сама на този свят...
Стоя в моята стая пред прозореца, гледайки към дъждовните капки, които измиват всичко, каквото има на земята. Същото се случваше и вътре в мен - секунда след секунда споменът за теб сякаш малко, по - малко отлита от моето сърце. А аз стоя и не мога да направя нищо, не, защото не искам, а, защото не мога! В този момент може би аз съм най-тъжното същество на този свят. Уморих се да търся начини, за да те върна при мен. Нямам сили да продължа напред, а животът е пред мен. Има толкова много неща, които не съм направила, но нямам желание за нищо. Просто стоя затворена и се опитвам да осмисля всичко това, което се случва в живота ми. Дори си нямаш и представа колко много мисли ми минава ...