28 февр. 2006 г., 11:56
1 мин за четене
Игра на Шах
Стига с тези рокади от накъсани мисли в съзнанието ми! Каквито и решения и варианти да измисля – резултатът е един и същ – винаги съм Мат! Започвам отначало....На чисто, както се казва. Грешен ход! Опитай пак! Следващ ход..... Грешен ход! Давай отначало! Какво ли да направя? Дъската в моята част е празна. Само царят защитаван от един кон...срещу него черните са на ход с цялата си неощетена армия ! Крачка наляво? Или пък... Крачка надясно? Няма начин да продължиш... просто чакаш поредната фигура (човек) да се приближи и да ти обяви Шах!...Матът идва скоро. Плачеш, плачеш, накрая губиш представа кой си. Задаваш си въпроса защо ли си тук. С всеки ход загубена битка!То от толкова много загуби май ти омръзна да се бориш! И накрая се появява някой “добронамерен” приятел (без проблеми) и започва да ти разправя как “не трябва да спираш да се бориш”, как “трябва да имаш надежда и да продължаваш напред”. Защо ли слушаш това празно бръщолевене? Той никога няма да застане на твоето мяс ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация