А може би всичко е просто доза инат и гордост?
Докъде стигаш... как свършва всичко, ако гордостта и инатът се срещнат и препречат пътя на желанието и действието? Остава ли желанието по-силно...? Дали гордостта убива всички чувства, а инатът възпира всички действия?
Какво се случва, когато вместо да изразяваме чувства, чакаме те да минат? Има ли начин гордостта и инатът да ни направят по-щастливи? Ако истината е по-жестока от мълчанието, смятаме ли, че ще сме по щастливи, ако замълчим...?
Дали времето лекува чувства? Дали заличава желанието? А ако е така, дали прекаленият инат няма да накара времето да заличи всички копнежи? И когато си отиде, всичко да е станало минало? Дали гордостта няма да ни донесе страдание и сълзи? Кога е дошло времето да я забравим, да продължим с малко наведена глава? Или може би по-гордо вдигната?
Има ли смисъл да казваме, че "има начин, ако има желание", когато сме горделиви и инат хора? Има начин, но гордостта да направиш крачка те спира и започваш да се опр ...