Наемам се с нелеката задача да опиша с думи нещо, което не може да се опише без да се почувства със сърцето! Беше 27 февруари, студен, зимен ден... Валеше сняг, аз вървях, прибирах се от училище и слушах Dream of mirrors... Телефонът звънна... Беше най-добрата ми приятелка, викаше неистово, нищо не разбрах, само чух, чух свещената дума, чух с ушите... МЕЙДЪН ще идват!!! Брат ми заминаваше след 2 седмици за Сърбия, а аз нямаше как да отида с него! Вървях по улиците като пияна! Щяха да ме блъснат няколко коли... Едва, едва се дотътрих да нас... Влезнах и с отключването на вратата почнах да плача... Сълзите ми се стичаха като река и заливаха всичко наоколо... През сълзи се обадих на брат ми, а той вече знаеше! Започна едно велико, ВЕЛИКО чакане! Дойде и 7 март - денят на билетите! Аз бях на училище и брат ми се обади и ми каза, че са ги взели, изпаднах в истерия, цялото училище разбра, че имам билет! Вървях по коридорите като луда и виках... После чаках, чаках, чаках! Всеки ден си лягах и ...