Болката от думите “завинаги заедно”!
Черно бял, тъмен спомен...
Един неизтриваем кадър от нашият живот!
... от който боли...
Преплетени ръце... слети души... наивна любов... като детска игра, непозната...
Горещи тела, за грях създадени... заслепени погледи, омаяни...
Приемаш го като ангел хранител, а всъщност е дявол безпощаден... от чувства изморен и измамен... без вяра... без любов... без надежда...
А за теб той е талисман безценен... сигурност и топлина... пътеводител единствен в света!
Преплитате отново вий ръце... на крачка от смъртта, готови... само и само да сте винаги заедно... в ада... или..рая... не е важно...
А струва ли си да правиш това?!
За теб той е единствен... а дали ти за него си единствена?!
Името му постоянно изричаш... дори без глас в любов се вричаш... и от болка ранена... пак него продължаваш да викаш... ...