Истината

26 мая 2007 г., 05:29

Эссе

3259 0 0

1 мин за четене

С всеки изминал ден все повече се замислям за това, че ти си отиваш и няма да те видя повече... Чудя се как ли ще продължа живота си като главната причина за живот си тръгва... Не зная какво ще правя, какво ще говоря... Какво ще бъда?!
Знам само, че при всеки спомен ще отпивам от чашата с горчивина... Но този път ще съм сама... Няма да го има твойто рамо, на което се облягах до сега... Няма да те има теб!
Само лекото ухание на парфюма ти ще напомня за мястото, което ти беше отредено... Мястото до мен... А сега то ще остане празно завинаги...
Не знам какво друго да ти кажа... Едва ли ще мога да ти опиша мъката, ако ще и да съм най-добрия поет на Земята... Просто оставям сърцето ми да говори...
А то се извинява, ако не ти е дало нещо, от което си имал нужда... Но просто се отдаде изцяло... Извинява се, и ако те е засегнало някак... Единственото му желание е, ти да си най-щастливия човек... Благодари ти за всичко, на което си го научил... И най-вече да обича... И съжалява, че няма да усети повече любовта на твоето сърце...
А за мен остава само да събера всички тези трудни и дълбоки чувства в нещо просто, което заслужаваш... Обичам те!

Истината

Свързани произведения

Комментарии

Предложения