Истината противоречи на нашата природа, заблудата - не. Причината е много проста: истината изисква да се признаем за ограничени, заблудата ни ласкае, че сме били по един или друг начин неограничени. Гьоте

Този цитат на Гьоте може да бъде разтълкуван по следния начин. На нас, хората, не ни е дадено да знаем истината, защото сме едни ограничени същества. Ограничени времево, ограничени пространствено, ограничени умствено и сетивно, понеже човек е смъртен, човек може да живее само в нашия свят и човек не може да избяга от собствената си сетивност и разумност, а тя скрива и изкривява света. Той остава непознаваем. И след като не можем да познаваме света, ние не можем да знаем и истината. Но... Всъщност има ли истина? Съществува ли абсолютна, еднозначна, общовалидна и чиста истина или това е само абстрактно и идеалистично понятие? Проблемът за истината е антиномичен, което ще рече, че въпросът за истината има два противоположни, но равнодоказуеми отговора, т.е. няма еднозначен отговор.

В цитата се казва, че истината противоречи на природата ни и после се обяснява защо, като се изтъква това, че истината ни кара да се признаем за ограничени. Излиза, че нещата, които ни карат да се признаем за такива (за сметка на тези, които ни ласкаят) не импонират на човешката природа, т.е. човешката природа е такава, щото човек не търпи нещо да го сблъсква със собствената му ограниченост. Човек има нужда да бъде ласкан и неговите качества и постижения да бъдат издигани на пиедестал. И в този ред на мисли: Кому е нужна истината? Какво, ако знаехме първопричината за нещата, как е възникнало всичко и защо сме на Земята? Не би ли било това една безсмислена и безплодна екзистенция, на която сме отнели най-важното - търсенето и стремежа към истината? Защото, както е казал френският философ и писател Блез Паскал, не само истината, като такава, дава удовлетворение, но и самото ù търсене доставя покой.

Истината противоречи на човешката природа, за разлика от заблудата. И добре, че е така, защото веднъж открили истината, ние, хората, най-вероятно ще спрем да се развиваме, да откриваме нови хоризонти и да отместваме собствените си граници. А не е ли точно това нещото, което ни прави хора?