В човешкия живот любовта заема особено важно място, защото тя е част от духовния свят на човека.Няма друго подобно чувство, което като любовта да бъде едновременно толкова всепоглъщащо и толкова необхватно. Темата за любовта е многолика и затова можем да я разглеждаме от различни гледни точки. Има различни типове любов, но малко са тези, които могат да се определят като реални, истински. Любовта със своето множество от нюанси е една пъстроцветна мозайка от емоции и усещания. Върху тази мозайка истинската любов ще се очертае там, където любовта е споделена или несподелена, където тя функционира и говори сама за себе си. В житейския си път ние рано или късно срещаме тази любов, тя е като роза насред пътя, тя може да те привлече с аромата си, тя може да е невероятно красива, но ако не се внимава, може да те убоде и да предизвика болка. Истинската любов няма своя точна дефиниция, защото е твърде относителна, за да се определи. Но всеки един отделен човек може по своему да я дефинира. А ето вии моето тълкуване за истинската любов: истинската любов е една мечта, която всеки по свой собствен начин се стреми да превърне в реалност. Тази любов е толкова необятна и неизмерима, че бихме могли съвсем спокойно да я сравним с безкрайната Вселена от теорията на Айнщайн. Тази любов няма измерение в метри или километри, но това не значи, че тя е неизмерима. Всеки човек може да я измери душевно, чрез това доколко я усеща, доколко я изпитва. Истинската любов е мечта на всеки млад човек, защото всеки по-млад се стреми да бъде обичан такъв, какъвто е. Но за да намери човек тази най-висша любов, трябва да извърви доста дълъг път, път на преход, на метаморфоза, при която да търси подходящия партньор, защото както е казал народът: “Който търси, намира.” Понякога, но не и винаги, този преход трае години и за да бъде човек винаги готов да посрещне тази любов, той трябва не само да я търси, но и да има търпение. Истинската любов обаче не е само любовта на живота, за която мечтаем, тя е онова чувство, в което преживяваме всички оттенъци на щастието и нещастието. Затова смятам, че тя може да бъде споделена и несподелена. И в двата случая са налице чувства, но от тези чувства зависи до колко истинска и реална ще е тази любов. При споделената любов е необходимо разбирателство между партньорите, както и искреност в чувствата. Докато при една несподелена любов нещата вече са по-сложни, тук влюбеният няма възможност (или просто тази възможност е отхвърлена) да покаже чувствата си. Когато човек обича истински и е напълно уверен в любовта си и когато тези чувства не бъдат приети от този, за когото са предназначени, става доста лошо. Лично аз съм го преживял многократно и знам каква агония е за човек, на когото се отхвърли любовта, това поражда една болезнена болка. Поражда страдание. . . Аз, макар че в момента преживявам доста тежък период в личен план, макар и да имам доста разочарования, не спирам да вярвам, че един ден в близко или далечно бъдеще ще намеря това, което търся, вярвам, че ще постигна своя триумф в любовта. . .
Истинската любов обаче не е само любовта на живота, за която мечтаем, тя е онова чувство, в което преживяваме всички оттенъци на щастието и нещастиe
Много истински земни мисли,естествени незахаросани с високопарни слова..Допадна ми много,твоя поглед...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.