"Плъховете имат мускулна памет — дори при пълна слепота, те могат да минат по определен изпитан маршрут, тъй като след няколко минавания оттам, тялото им „запомня” колко крачки да направи напред, колко вляво и колко вдясно, за да достигне до познатата цел” — това ми каза човек, занимаващ се много дълги години с дератизация и дезинсекция на помещения.
След като преди няколко дни ме прибра до вкъщи пЕан шофьор на автобус 94, набримчил яко Славка Калчева и използващ дясната си ръка съвместно с таблото на рейса като музикален инструмент, то стигнах до извода, че явно и ние хората имаме някакъв вид „мускулна” или пък „двигателна” памет, тъй като въпреки мократа настилка, спиртосаният шофЕр демонстрира завидна стабилност и познаване на маршрута в детайли и нито за миг не сгази лука, въпреки очевадната си неадекватност. Все пак, както той каза: „ Мууумдже, шофьооор зЗъмм от 25 години!” Явно и той като плъхът беше карал 25 години по един и същи маршрут и даже да ослепееше като кърт пристрастен ...