Изблик

6 янв. 2007 г., 00:49

Эссе

1249 0 2

Искало ли ви се е някога да спрете да чувствате? За миг да се оттърсите от всички неволи и мъки?
Да изхвърлите всичката болка и тъга от себе си? Да забравите за проблемите, за страдащите хора, които обичате?
Да забравите какво е да обичаш...
   Чувствали ли сте се безпомощни? Да виждате нечие страдание и да не можете да му помогнете?
   Замисляли ли сте се за деня, в който всички умираме? За деня, в който ще изгубите човек, който цените?...
   Просто идете до тях, до всички, които означават нещо за вас, прегърнете ги и им кажете, че ги обичате наистина. Защото
всеки заслужава да бъде обичан. Всеки има нужда от това...
   Утре може да е твърде късно...

Изблик

Свързани произведения

Комментарии

Предложения