Когато вече няма да имаш нужда от мен, ще ме захвърлиш ти като ненужна смачкана хартия, с написани на нея изповеди твои. С ръка ще махнеш недоволно, прокуждайки тези мисли. Аз ще застина там, сред купчината листи, намачкани, накъсани и пожълтели. Сред купчината твои спомени и чувства. Те май отдавна там стоят - във стаята със книгите ти стари. Ще ме раздвижи вятър от течението на отварящите се врати. И ще се понеса над всичките боклуци. Ще мога да премина аз през тях, прихванала оттук-оттам различни букви. А смеся ли ги в изречение, ще се разпали всичко. И в огън може би ще лумне. Искрите весело ще пламнат, ще заиграят сенки по стената. Много страшни картини може би ще видя. Ще видя щастието ръка в ръка с тъгата. Едва ли ще понеча да си тръгна - бих го изгледала докрай - безплатно кино в тъмнината. Един живот, споделял си бил не само с мене. Как светят пламъчета енергично. Едно легло - и канил си не само мене - разгаря се все по-силно. Живот и смърт в едно са вплетени, и устни, и тела ...