Изгуби се... внезапно онемя. Потъна в техния лъжовен свят. Давиш се, а не можеш да изплуваш. Пожела това, което искаше да те погуби, но накрая ти загуби...
Изгуби се детското в теб. Избледня радостното ти излъчване. Изгасна светлината в най-красивите очи, изгоря и пламъка в най-потайното сърце. Нещо зловещо в теб се пробуди. Нещо ужасяващо от теб ме прокуди, а ти дори на разбра. Изгубен си в собственото си двулично Аз. Търсиш себе си, но виждаш само отражението си в другите... Какво толкова намираш в тях?! Ти си нещо повече. Имаш всичко, а искаш това, което ти е излишно. Бързаш, без да знаеш накъде отиваш, питаш се какво се промени. Уви, дори не подозираш... Изгуби се онова, което аз обичах в теб. Виждах нещо специално, различно... нещо, което можех да спечеля. И за него бях готова на всичко! Но между нас застана невидима стена. Вече не те виждам, не те чувам, не те чувствам. От другата страна си с тях и за теб Те са твоя идеал. "Съвършенството", което аз никога няма да бъда! Но без мен твоята уникалност се изгуби... Изгуби се и човешкото в теб. Живееш, заобиколен от призраци просто за да съществуваш. Безличен си. Няма го индивидуалното в теб. Стремиш се към нещо, което никога няма да бъдеш. Но продължаваш напред, не спираш, за последен път викаш, но... Сам си. Отчаян си. Те те изоставиха! Изгуби се в нищото!Изгубих те и аз без дори за миг да съм те имала...