Вятърът се усили внезапно. Носи прах, клони, листа и всичко каквото намери. Ще се скрием ли на завет, или ще останем да гледаме и се възхищаваме на величието на природата. Аналогии много. В човешкото общество е същото.
Старият свят се разпада. Разпада се толкова бързо, че отломките му падат по главите ни. Падат под формата на разпилени мисли, предпочитания, емоции. И няма нищо което да ги свърже и даде истинска опора на съвременният човек. И понеже той не намира никъде утеха и спасение, така понесен от бурното море инстинктивно панически се хваща, за онова, което е най-близо и най-достъпно - модата. И тогава давещият се човек се превръща в модерен човек и временно придобива една измамна самоувереност, че е един от малкото оцелели след катастрофата на Титаник. Тази самоувереност разбира се е измамна, защото не се основава на нещо реално, а на нещо което само имитира реалността. Но кое тогава е реално? - ще попитат мнозина. Реално е само онова, което съществува и за нас и за останалите. ...