Изповед

    Петък вечер. Прибираш се сам вкъщи, обзет от разнородни чувства, потискащи душата и съзнанието ти. Седиш и гледаш с поглед, впит в лист хартия, който за момента се оказва най-добрият ти приятел, способен да поеме нелеката тежест на горчивината, таяща се в душата ти. Седиш, а в ума ти неуморно препускат най-различни мисли, недаващи ти дори миг покой, каращи те да се питаш...

   Бил ли си някога толкова самотен, объркан, изморен от света около себе си, че устните ти да не могат да промълвят нито стон, нито вопъл? Изморен и объркан от прищявките на съдбата, за която ти самият не знаеш дали съществува, в този момент случайността ти се струва някак смешна, глупава, невъзможна.  Случвало ли ти се е в душата ти да бушува ураган от емоции, които напират да излязат с всички сили, напират да бъдат чути и разбрани, а когато заговориш, от устата ти да излезе лекият полъх на пролетен бриз? Случвало ли ти се е някога един странен, загадъчен, необясним ред от мисли да раздира душата ти, без да ти позволява нито едно изречение, нито една дума от него да излезе от нямата като на риба уста? Искало ли ти се е с пълно гърло да изкрещиш всичките си страхове, цялата горчилка, таяла се дълбоко в душата и сърцето ти, но устните ти да не могат да отронят дори стон, а когато най-сетне успееш, да изречеш едва една стотна от това, което си искал да кажеш? Душата ти тъче нишка от противоречиви чувства на страх, надежда, примирение, стенание, желание за борба, които невероятно много те объркват и изморяват, но едновременно с това ти вдъхват вяра, от която имаш нужда, за да продължиш по осеяния с мъка и горчивина път към щастието. Съзнанието ти се бунтува, с всички сили търси поне капка разбиране и съчувствие, но на отсрещния бряг не те чака нищо друго, освен нови, непознати за теб хора и ситуации на изпитания, каляващи ума ти, който те кара да заключиш всички тези чувства и мисли дълбоко в бездната на душата си. И отново да поемеш по трудния път на самота и неразбиране. Каква ирония! С всички сили искаш да споделиш, да се изповядаш, но нито ти самият можеш, нито от другата страна има кой да те чуе и разбере. Така продължаваш да живееш без нито вопъл, нито стон да се изтръгне от сърцето ти, без устните ти да проронят поне частица от това дълбоко скрито зад маската на безразличие и твърдост чувство. Колко ли пъти ти се е искало да излееш всичко трупано в теб пред един човек, но незнайно защо продължаваш да бъдеш ням като риба. Сякаш си забравил за необходимостта от общуване, за красотата и надеждата, които могат да дарят твоите думи. Въртиш се в кръг ден след ден още по-заблуден и объркан. Океан от противоречиви мисли и емоции залива последния пристан, последното свободно кътче от душата ти.

    Ах... колко жалко нещо е животът, когато си самотен, неразбран, лишен от ласки, топлина и истинска любов. И как прославяш името му, когато си щастлив, освободен от терзанията, истински обичан. Знаеш, че не си единствен, знаеш, че не си нито първият, нито последният заблуден и неразбран пътник, носещ се по вълните на океана от чувства, изпепеляващи душата ти. Знаеш... Но все още не проумяваш, не осъзнаваш какво значи всичко това и най-важното - до какво ще доведе то.

    Гледаш в бъдещето плахо, с приведена глава, изпълнен със страхове и предразсъдъци, които те обсебват като демони и не ти дават миг покой. Напоследък живееш по-често в бъдещето, отколкото в настоящето, в реалния живот и въпреки това винаги успяваш да се отскубнеш от демоните и да си здраво стъпил на земята.

    Да, животът и човешките взаимоотношения никога не са били нито лесни, нито прости, но в душата ти, въпреки всичко останало, има място и за надеждата, и за вярата в едно по-добро, по-пълноценно и красиво съществуване, в което би искал да благославяш живота всеки път, с всеки дъх, всеки ден.           

ПС

"Мрежата е, за да се хване рибата. Хване ли се рибата - мрежата се забравя. Целта на думите е да уловят смисъла. Уловен ли е смисълът - думите се забравят. Къде да намеря човек, забравил думите, та с него да си поговорим."

                                                                                   Дейвид Шилър