Сняг през април - странно... Такава метаморфоза се случва с това време - ту е топло, ту - студено - непостоянно време, непостоянно... А като се замисля, аз и снегът през април имаме много общо. Не, не казвам, че съм толкова студена, колкото е той или че смразявам всичко и повечето не искат да ме доближат, защото няма капка топлота в мен... Не казвам това! Общото е, че и моите мисли, също както снега, се реят ли, реят из главата ми и също като него нямат намерение да спрат. А толкова да искам да спре всичко - и снегът, и мислите ми. Толкова по-лесно щеше да е - навън щеше да е прекрасно слънчево, априлско време, а аз нямаше да се чудя дали си струва да се пилея за човек, който не ме уважава. Всъщност отговорът се върти от известно време в главата ми - не, не си струва, но явно аз съм толкова голям мазохист, че не искам да си го призная. Или по-доброто обяснение е, че обичам. Обичам и то прекалено много! Обичам дори повече, отколкото обичам себе си! Ненормално, нали?! Направих грешка да ...