Грешна съм! Господи, колко съм грешна! Дори сега, в този момент на разкаяние и равносметка, аз пак греша. И как иначе като си нямам кой да ме спре, да ми каже: "За какво, по дяволите, ти трябваше да казваш или правиш това?" Нямаше... и днес няма. Само Ти, Господи, ми остана и само Ти мълчаливо и геройски ще намериш сили да ме изслушаш за пореден, но не и последен проклет път.
Грешна съм, но не си ли ме Ти така създал? Едно създание от плът и кръв, копнеещо само за обич. За какво са тези наказания? Понякога си мисля, че всяко страдание е заради бъдещ грях - предварително сме наказани, за да не сгрешим пак. И ние пак грешим и пак страдаме. Ама че работа е да си човек.
Прибирах се към вкъщи в непрогледния мрак от поредното тежко и неприятно задължение с единствената мисъл, че утре ще е може би по-зле. Прииска ми се да се затичам. Нямаше никой наоколо и никой нямаше да види отчаяния ми опит да се правя на супергероиня с тези високи токчета и недооправените пътища. Исках да тичам и да крещя ...