Пролетният дъждец се сипе като воден прах,
Пълни и искрени желания, сред този толкова несътворен свят…
Истински изгреви, самотни и останали…
А тя си стои под чадърчето, изпълнена от всякакви желания, застанала до тъмната сянка на някакъв затворен павилион за цветя и сякаш искаше някого отново да очаква…
Пълни ли са сенките на моето минало или само си помислих така?…
В полуздрача на гарата дори ми се стори, че лицето и е малко.
Не можех да я разгледам по-подробно, но усетих нейното тайнство у себе си, нещо повече дори, отколкото трябва, но не можех да си го обясня…
Минах покрай нея, за да отида в отсрещната страна, където продаваха цигари и нехайно я погледнах със скритото желание да видя по подробно лицето й.
Какво ли ме влечеше в скритата мисъл на тази жена?
Тя съвсем бегло и безразлично ме погледна, но аз забелязах леката извивка на, изваяната бадемова коса, тънката фигурка, помислих си дори, че сигурно е на моите години, слаба, нехайно облечена, разведена или отишла от мъжа си – и с ...