Житието ни

Животът - една много сложна и в същото време съвсем нормална дума. Как може да я оприличим обаче правилно, така че всеки да намери смисълът в нея. Какво всъщност разбираме под тези никак непрозрачни букви? Това може би трябва да си постави пред себе си като задачка, всеки един жител на България. Но нека аз направя моят изглед за живота, като се опитам да опиша това, през различни гледни точки и призовавам нека хората живеещи в България си направят една равносметка над животът ни.

Като цяло да се живее е трудно. Особено в периода на икономическа световна криза. В момента се наблюдава рецесия, съответно и безработица. Време, в което всеки от нас е обречен да си трови нервите и да губи много време за бавно "самоубийство". Всеки е изнервен и става все по-голям противник на себе си и на околните, все по-голям егоист и всеки по-голям нехранимайко. В същото време забравя нещо много важно и жизнено - забравя що е семейство, забравя малките и съществени чудеса на природата, които понякога могат да ти върнат духа и да ти подобрят настроението. Много от хората забравят и за близките си приятели, като спират да ги уважават и почват да търсят единствено и само облагите, които могат да получат от тях. А пък рядко са хората търсещи чистата любов, а не бракът по сметка. Това е животът в сегашно време. Колкото и да се грубо и жалко за съжаление е истина.

Но не можем ли да погледнем и другата страна на животът. Не можем ли да се обединим, да бъдем сдружени и да направим, така че да преодоляваме по-лесно постоянните загуби в обществото. Да бъдем едно цяло, както други хора, от съседна на нас страна. Да не казвам, че е лесно. За целта ще е необходимо всички да положат максимални усилия или може би това са мои фантазии?

Хора, погледнете на страната ни и на света като цяло, като нещо позитивно и нека да успеете да махнете поне някои свои лоши навици, като алкохол, цигари и наркотици. Мисля, че с много усилия, ако успеете да ги премахнете ще почнете да търсите, намирате и виждате и малкото, което може да ви върне духа. А то е: побеляла от снега земя, лекия южен ветрец, които нежно ви гали и ви казва: успех с кризата.

За заключение мога да ви призова : Всички нека направим по-едно добро дело. Нека се обърнем към близък за нас човек и му подадем ръка. Нека преодолеем всички обществени и лични проблеми заедно. Обществените като единен народ, а личните - с най-близките ни за нас хора. И ако съм се повторила някъде ще кажа само нека се опомним и да направим от невъзможното - възможно. Да се научим да бъдем себе си. Животът - мисля, че е всичко това - борба, борба и пак борба. С повече уважение и смелост, мисля, че можем да се преборим.