23 янв. 2006 г., 20:07

Живей с усмивка 

  Эссе
2906 0 4
2 мин за четене
Живей с усмивка
Когато остава още само крачка да бъдеш реален,винаги дъхът ти спира,
за да разбереш красотата, да успееш да я преодолееш, да я притеглиш спрямо цялата любов, която
си дал само, за да може едно същество да остане с теб,
в тишината, заедно, завинаги.
Когато всъщност разбереш,
че бавно и съвсем незабележимо всичко си е отишло...оставаш сам ...,
но не и самотен... да си самотен е да знаеш,
че никога повече няма да срещнещ точния човек,
който да докосне сърцето ти.
Една сутрин просто се събуждаш и всяка крачка, всеки обикновен ден,
всяка мисъл, всичко, което правиш е безмислено ...защото усешаш болката ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ема Кирилова Все права защищены

Предложения
: ??:??