Живот

Ще дойде време, когато птиците не ще ги е страх от нас – хората. Тогава ние ще сме по-добри. Ще дойде време, когато сърцето ще ни води. Тогава всичко ще е изпълнено с любов, защото човек се ражда и умира с нея. Тя е в душата му и той само трябва да я възроди. Ще дойде време, когато ще оценяваме действията на другите. Тогава ще виждаме доброто у хората и няма да ги тормозим заради техните недостатъци. Ще дойде времето, когато ще се научим да вярваме и да помагаме. Няма да бъдем егоистични. Някога, там в бъдещето ще се грижим за нашия общ дом – природата. Ще осъзнаем колко ни е нужна тя, но и колко сме й нужни ние на нея. Ще дойде и скъпоценното време, когато ще се радваме, поглеждайки назад. Точно, защото сме имали приятел до себе си в трудните моменти. Ще сме щастливи, защото сме били обгръщани от любов, но чувството на радост и блаженство ще е по-силно, защото и ние сме отвръщали със същото. Трябва да споделяме щастието, защото това води до по-голямо щастие! Ще дойде време, когато ще се покайваме за своите грешки, но трябва да помним, че те са ни направили такива - каквито сме. Тогава, в някоя безсънна нощ, когато някои съзерцават звездите, други любимия човек до себе си, ще се запитаме дали сме осъзнали времето за какво ни е дадено. Може би вече ще е прекалено късно да поправим някои грешки, но други – не. Може би всичко досега е сторено, за да дадем пример на нашите деца. Да им покажем какво е да си със спокойна душа, и какво е тя винаги да е в конфликт с нещо. Ще дойде времето, когато ще сме по-добри, но дали няма да сме преминали крайния срок. А дали има краен срок? Казват, че човек се учи, докато е жив. Истина е! Според мен животът е изпитът на който се явяваме. И ще сме се справили добре ако сме щастливи, доволни, спокойни. Аз вярвам, че ще дойде време за всичко. Не всеки от нас ще успее да постигне всичко, за което жадуваме, но ако сме с любим човек до себе си, ако сме обкръжени от детски усмивки на деца с нашата кръв във вените си и имаме истински дом, и верни приятели… То тогава това не е ли истинското щастие? То тогава животът ни е придобил смисъл. Това, което казвам, е само теорията, която съм научила от живота си досега. Ще дойде времето и аз да премина през всичко. Тогава ще мога да кажа, че живея истински живот.