Живот на колела

(по житейски проблем)

         Трудно е да разсъждаваш за свободата. Тя е във всичко - свобода на избора, на словото, на действията. Много хора по света са лишени от един вид свобода, но в замяна имат друг. Такива хора са ромите. Те имат свободата да пътуват, но нямат свободата да успяват. Те пътуват безцелно и безгрижно в неизвестното. Едва ли, тръгвайки в някоя посока, знаят къде отиват и къде ще пренощуват. При други общности, като българите, е различно. Повечето от нас имат цели и възможности. Градим бъдещето си най-напред от образованието. Защото един образован човек има повече свобода да живее, работи и пътува по-удобно. Българите можем да опознаваме света, без да се налага да се притесняваме какво ще ядем, къде ще ни завари залеза на Слънцето и как ще се облечем. Доброто образование дава възможности за хубава работа и добро заплащане, а парите - за приятни пътуване и почивка.

         Мисля, че да опознаваш света, не означава да бягаш от едно място в друго, както правят ромите. Те нямат свой дом. Откритото небе е техния "подслон" от дъжда и вятъра. Тяхната свобода не се изразява в осигурено бъдеще, а в неосигурени пътувания. Някои мислят, че ромите изпитват любопитство към света. Не съм съгласна - ромите пътуват, заради непостоянството си. Те не работят, а трябва по някакъв начин да се прехранват. Този начин е вечно местене на катуните и вечна неизвестност пред бъдещето. В една песен се пее: "Живей сякаш всеки ден от живота ти може да е последен!". Струва ми се, че това е "девизът" на ромите. И въпреки това тези хора имат и своите добри качества. Едно от тях е опората. В катуните има разбирателство и доверие, което сплотява циганите и създава тяхната общност. При българите се появява отчуждение от останалите и недоверие, което понякога се превръща в злоба и води до конфликти. Според мен българите държим на сигурността си. Повечето от нас не биха пропилявали време и пари, ако не са убедени, че си струва.

           Другите общности се възхищават от циганските песни и танци. Точно музиката е "тайната за щастие" на ромите. Чрез нея те изразяват радостта си от живота. По думите на Есма Реджепова от едно интервю:"Музиката е единствения лукс за бедните... когато пееш, нямаш зли помисли, а когато танцуваш, не усещаш, че си гладен".

            При нас, българите, по-рядко важи девизът: "Един за всички, всички за един". На негово място се появи "Всеки за себе си" и това за някои е начинът да успееш. В наши дни егоистите стават повече, а състрадателните - по-малко.

            За първи път видях циганска свобода миналото лято. Със семейството ми бяхме в Мелник. По пътя до там посетихме Рилския и Роженския манастири, видяхме Стобските и Мелнишки пирамиди, разгледахме Сандански, възхитихме се на пещерата Съева дупка. И не само починахме, но опознахме един много красив край от България. Вечерта преди да си тръгнем, чухме отвън да идват песни и викове. През прозореца видях цигани с коне, които бяха спрели за малко. Когато продължиха, забелязах, че поемат по единствения път в гората, където няма къщи, ток или вода. Но те бяха избрали този път, защото той водеше към тяхната свобода. Не е лесно за проумяване!

            Според мен пътуването е прекрасно изживяване. То дава възможности да опознаеш родината и света и да срещнеш много и различни хора и култури. Не се сещам за нещо, което пътуването отнема. Но ако става въпрос за пътуването като начин на живот, тогава то те лишава от цел и от дом. А какъв е смисълът да тръгнеш, ако няма къде да се върнеш?

Забележка: "Живот на колела" ми беше тема в пети клас, не съм променяла нищо и не искам да обиждам никого!