deBil (Мери)
14 40
10 янв. 2008 г., 00:44

Кафяво 

  Эссе
1291 0 8
2 мин за четене
КАФЯВО

Сега съм в кафявия си период. Не, не значи, че съм художник, рисуващ в кафяво. Просто си падам по кафяви очи. Точно сега. Жалко, че масата хора обръщат повече внимание на синьото... И аз не знам защо... може би защото по-рядко се намира такова синьо, заради което си струва да си в син период. То, като цяло, синьо рядко се намира, а когато го намериш, е твърде обикновено. Затова обичам кафявото. Но не обикновено кафяво. Онова кафяво, което ми говори или по-скоро ми шепне, докато потъвам. Кафявото, в което винаги мога да се загубя, да открия себе си и пак да се загубя, докато то ме гали. Твоето кафяво. Моето кафяво. Понякога имам чувството, че не мога да живея без твоя поглед. Кафявият. Или пък просто не искам да забравя последния ни разговор. Сблъсъка на студено и топло. Моето синьо и твоето кафяво. Спомняш ли си как се преплитаха в безмълвие, счупвайки самотата ми? Аз го помня, а и кой би забравил подобен блясък.
Винаги когато ме погледнеш, виждаш страха и тревогите ми, успокояваш ме и намираш решение на проблемите ми. Лека тръпка преминава през мен. Като токов удар. Статично електричество. След ролята на физиката, у мен остава само положителното или поне не усещам всички дребни и нищожни тъпотии, които обикновено занимават обикновените хора. Всичко, освен едва показващата се усмивка по устните ми, е парализирано.
Всъщност си имам любимо ъгълче в нашето кафяво. Колкото и да е странно, винаги когато съм с теб, се опитвам да се съсредоточа точно в това ъгълче. Аз му говоря и го успокоявам, че не след дълго пак ще ме види. То най-добре ме разбира. Мисля, че е само за мен. Ти го създаде, взимайки част от мен, за да съм винаги с теб. Не, няма да си го поискам назад. Никога. Как изобщо си помисли, че съм способна на подобна жестокост? То беше мое, но вече не може да живее в мен. Пречупи се в твоето кафяво и се удави в илюзията за споделено бъдеще. Не твърдя, че е мъртво, просто вече живее друг живот. Казва ми, че било хубаво... там, в кафявото.
Дните минават и аз все повече осъзнавам колко съм пристрастена към кафявото. Вече не мога да вървя нормално по улицата. Не мога да мисля за нищо друго. Взирам се неуморно в безбройните двойки очи и търся теб. Кафявото, което дарява щастие.

© Мери Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мда, чувствата не ми влияят добре много много, а липсата им пък да не говорим.
  • И аз съжалявам за липсата на "нещо" сред категориите (:: "Шлакавица" също би минало [; И, плс, пусни онова за лампата (:
  • Интересно. Харесва ми
  • Е, чак лигаво не е. Но наистина го избива повече на емоции, отколкото на мисъл. А поне доколкото съм схванала от публикуваните тук ти неща (щото от едно известно време те чета редовно), тва верно не ти е стила. Ама пък всеки го избива на роументикс от време на време.
    Пък и в това си има някой много силни моменти, в които си личиш Ти.
  • То тва не е есе... просто не го знам какво е. Жалко, че няма категория: "нещо". Само да добавя, че то беше синьо в началото :Д и там е работата, че понеже си нямах ясна представа за какво/кого точно пиша, се получи шлакавица :Д
  • Ти нищичко не разбираш от синьо! (: И, бтв, този път ще се съглася - и на мен ми звучи твърде лигаво за теб (: Свикнала съм просто на по-добри есета изпод твоите пръсти.
    Не се ненавиждай! [= Усмивки! (:
  • На мен пък честно казано не ми харесва. Прекалено е лигаво за моите стандарти, но не съвсем качествено лигаво... Все пак ми е интересно да събирам мнения Надявам се да ми помогнат до някаква степен да си подобря начина на писане, че в последно време направо се ненавиждам :Д
  • Понякога имам чувството, че не мога да живея без твоя поглед.Кафявият.

    И аз!!!Без кестените във очите
    Много ми хареса!Поздрав!
Предложения
: ??:??