Как да регламентираме съществуването на културата? Която не се вижда, която се усеща във въздуха. Като ниво. Като стил. Като вихър, отворил черепа ти, застинал в съзерцание на чудото на мозъка. Като вятър, посял семената на днешния ден, за да има красиво утре. Хлебно утро. Дъждовно-освежена сутрин. И цветно нацъфтял следобед.
Как да регламентираме присъствието на японската гейша в западната култура? Умението ù да те качи на слънцето, на облаците да те полюлее и да те свали по-висок, задрямал в скута ù. Скут, който не ражда деца. Но дава спомени по-трайни от материалното ни съществуване.
Как?
Да регламентираме невидимото?...
12.8.2010.