Как си, какво правиш?
Напоследък хората си задават тези въпроси, някак машинално, без да влагат в тях смисъл, като маниер на учтивост и толкоз.
Когато виждам един самолет в небето, не виждам пилотите и решавам, че просто виждам самолет и толкоз.
Когато виждам някаква кола, тя също скрива по някакъв начин собственика си или шофьора и решавам, че съм видял кола и толкоз.
Все по-често общуваме с предмети направени от човека и все по-рядко със самите хора.
На пръв поглед това е добре - важно е да върши работа. Лошото е, че свиквайки да мислим по този рационален начин, който постепенно превръща субекта в обект, загубваме реална представа за всичко.
Когато чуваш за някаква просперираща фирма, ти не чуваш нито дума за нейните създатели или хората, които я управляват, а всъщност фирмата не е името й, нито продукта, а дейността и енергията на всички тези хора, които работят в нея и най-вече на онези които я управляват.
Имам усещането, че някакъв синдром, като този на Франкeнщайн се засилва с не ...