Какви ги вършим?
„В какво вярваш?” Често за човека съдят по отговора на този въпрос. Някои се определят като християни, други – като мюсюлмани, трети вярват в Буда... Всеки е убеден в правотата си, а има и такива, които агресивно или завоалирано се стремят да наложат своята истина. Обикновено религиозната принадлежност е свързана със семейните и родови традиции, но това е само външната, формална страна на въпроса. Всеки може да си сложи някакъв етикет – съдържанието е важно. Ние черпим от извора според нивото на духовното си развитие. Въпросът е не в какво вярваме, а КАКВИ ГИ ВЪРШИМ. Човек може да изпълнява стриктно религиозните ритуали, но в сърцето си да таи омраза и завист и да върши зло на ближния си. И обратно – да е атеист, но да има Любов в сърцето си. „По делата ще ги познаете.”
Въпреки че родителите ми бяха от поколението, на което внушиха, че ”религията е опиум за народа”, с добродетелите си бяха достоен пример за мен. Откакто се помня, винаги са ме вълнували въпросите: „Кои сме? Откъде идваме и накъде отиваме? И какъв е смисълът на всичко?” След дълъг процес на търсене стигнах до идеята за Бога. Продължавам да редя пъзела...
Всеки има свой специфичен път на развитие. Но, за съжаление, има хора, които са затънали дълбоко в материята и не се интересуват от духовното. Боли ме най-вече за младите. В последно време ни шокираха убийствата на студенти, извършени от интелигентни и образовани хора. Тези младежи не са разбрали най-главното: нямат право да отнемат човешки живот. Възможно е да се измъкнат от правосъдието с помощта на ловки адвокати, но не могат да се скрият от безпристрастния закон на кармата.
Храмът е вътре в нас и всичко е написано в душите и сърцата ни. Но за да го прочетем, първо трябва да премахнем напластения слой на егото си. Не само да го прочетем, но и да го изпълняваме. С други думи - да го живеем.
© Вилдан Сефер Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
браво стахотно е
-
Благодаря ви, Тони и Елена! Прегръщам ви и аз!
-
Ех, Вилдан!
Права си - колко малко хора мислят... колко живеят така, сякаш са задължени на света, а не той на тях...
И колко са разбрали, че можеш да излъжеш някого, можеш да излъжеш всички, можеш дори себе си да излъжеш... но Бог не можеш!!!
Духовни хора ли сме... или сме само гордо его...едно нищо, което има толкова малко срок на годност... ако въобще има такава...
Поздравления, прегръщам те!!! -
Абсолютно си права , Феичке! Нямам какво да добавя... Чудесно есе!
-
Благодаря ви, Светла, Мариола и Криси!
-
Пъзела ще го редим цял живот...Браво, Феичка!
-
И от мен една силна прегръдка! С обич!
-
О, мой боже, прави боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже - мен в сърцето и в душата... Не ти, комуто се кланят калугери и попове ...Ботев.
Вярвам в човека до себе си, вярвам на леля Сехер и уважавам нейните празници, както тя уважава нашите. Израстнах в блок, в който дружно живееха българи, турци, цигани и руснаци. В съседния - македонци и гърци. Играехме всички заедно, а родителите заедно ни се радваха. Много съм знаела, че родителите на Наргис изповядват друга вяра. Та аз убеждавах набожната си баба Клава, че няма Бог, защото Гагарин е летял в космоса и не го е видял. Тя се кръстеше, а аз й казвах: Недей, повярвай ми, учим го в училище, не се смей, бабче! Имало етническо напрежение...Толкова дружно живеехме, че като слушам глупостите по телевизията се сещам кой го създава. Имахме Лили рускинята, Лили туркинята и Лили българката, за да ги различаваме, а майките им си влизаха в апартаментите без да чукат, защото не си заключвахме вратите. И празнувахме руски, български, турски и цигански празници заедно. Изводът е - късметлии сме, защото имаме повече празници! В какво вярвам и какви ги върша?! Ами каквито си ги надробим, такива ще си ги сърбаме. -
!!!!!!!!!!!!!
-
Чудесно си го казала, Нели! Благодаря ти!
-
Познанието е мъдрост !!!Религията само дрехата на вярата в доброто..
-
Права си, Мария! Благодаря ти!
-
В нас е и най-безпристрастния и обективен съд: на собствената ни съвест. Хареса ми! Поздрави!
-
Благодаря и на вас, Ваня, Станил и Петя!
-
Финалните ти думи дават отговора!!!
Мъдрата ми Феичка*!
Прегръщам те! -
Законът на кармата - най-справедливият закон! Той трябва да направи хората по-добри, но кога ли ще стане това?
-
"Храмът е вътре в нас и всичко е написано в душите и сърцата ни."
Така е! -
Благодаря ви Петя, Жули, Лили, Веси, Люси, Белла,Маги, Таня,Павли, Валка! Радвам се, че сме на едно мнение! Пътят е дълъг и интересен! Който търси, намира...
-
За всичко си права, мисля по същия начин.
Всеки би трябвало да има своя храм, вътре в себе си. -
Да, какви ги вършим и в какво вярваме... Всичко е заложено в мислите ни. Сетих се за един древен надпис:
Внимавай
Внимавай за твоите мисли.
Твоите мисли определят твоите думи.
Внимавай за твоите думи.
Твоите думи определят твоите действия.
Внимавай за твоите действия.
Твоите действия определят твоите навици.
Внимавай за твоите навици.
Твоите навици определят твоя характер.
Внимавай за твоя характер.
Твоят характер определя твоята съдба.
...
Радвам се, че те познавам. Поздрав! -
"Храмът е вътре в нас и всичко е написано в душите и сърцата ни. Но за да го прочетем, първо трябва да премахнем напластения слой на егото си. Не само да го прочетем, но и да го изпълняваме. С други думи - да го живеем."
Браво!Споделям напълно всичко казано от теб!Егоизъм и суета владеят живота ни...уви.Ужасно тъжна е действителността. -
напълно съм съпричастна с теб...
в душата си ми, мила Вилдан... -
Винаги има какво да разбера и науча - затова те чета, Вилдан. Права си.
-
Да храмът е вътре в нас!И ВЯРАТА трябва да осветява пътя!Иначе е безнадеждно!
-
"Храмът е вътре в нас и всичко е написано в душите и сърцата ни."
Съгласна!! -
Вярата не идва само от името на Бога...Права си,че както живее човек и каквото върши се познава по вярата,по възпитанието,по моралните стойности,към които се е приспособил.
Големите вери си приличат всички искат да приближат човека до Бога.
Не е важна самата вяра,а как човек я изпълнява...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
