Паметникът на Съветската армия в София фокусира в себе си непримиримо противоречиви отношения, от декларации, че трябва да бъде махнат, до енергични протести срещу подобни начинания от страна на Русия.
А защо пък да не го оставим? Да го почистим и след това да разположим в алеите покрай него две групи стендове. Първата, по-малка, би съдържала снимки от подобни паметници от бившите соцстрани, в това число републики на СССР. И по-общо, снимки на скулптури на творци на тоталитарното изкуство, като например Вера Мухина, в които се афишира всенароден ентусиазъм и няма и намек за репресии и концлагери. За да стане ясно, че паметникът органично се е вписвал в каноните на жанра.
Втората група стендове би била посветена на историята на България през Втората световна война и последвалия я режим на комунистическа диктатурв. За пълнота на изложението би следвало да се започне, макар и схематично, от Освобождението. Това е необходимо по две причини – първо, за да бъде понятно защо след Берлинския к ...