Има моменти в живота, в които всеки един от нас се чувства сам.
Има моменти, когато искаш да се усмихнеш, но затъваш в срам.
Понякога се чувстваш толкова изморен и слаб
и нямаш сили да преминеш кам следващия етап.
Страх те е от непознатото, да продалжиш напред.
Мислиш си, че живота ти се е скапал и че нищо вече няма да е в ред.
Искаш да заплачеш и никой да не види твоите сълзи.
Иска ти се да викаш и ругаеш, а никой да не чуе твоите думи.
Оглеждаш се наоколо...усещаш че си сам...
Имаш нужда от приятел, но знаеш че това е само блян.
Не виждаш страдание в ничии очи, желание за мъст в душата ти гори.
Пропиляваш си живота, а от това наистина боли... ...