Какво е за мен „пристан и заслона”
Забързани в ежедневието си, тъжни и безлични, вървим по пътя на живота и не осъзнаваме колко празен и безличен е той, когато не го споделяме с никого или не го изживяваме пълноценно. Такова може да бъде ежедневието на всеки един от нас.
Понякога, щом видя човек сутрин, ми се иска да го поздравя с „Добро утро”, за да му покажа, че в този забързан свят има хора, които могат да направят деня наистина добър само с един жест на внимание. Но когато видя замисления му поглед и уморемото му лице, не успявам да изрека тези думи. С всеки ли е така? Може би всеки се буди сутрин с едничката мисъл, че вечерта отново ще се прибере в своя „пристан и заслона”, в своя дом. Мястото, където се чувстваш сигурен и обичан, мястото, в което можеш да освободиш душата си и да изкажеш мислите си. Няма нищо по-хубаво от това да бъдеш в своя роден дом. Там волно запяваш любимата си песен и прегръщаш обичните си родители. С тях можеш да споделиш болката си, да обясниш проблемите ...