/За любовта през погледа на 16 годишната ми дъщеря Василена. Есето е написано от нея./ 

Питали ли сте се какво всъщност е любовта!? А чувствали сте я истински!? Някои казват, че любовта е болка, която води до смъртта. Други, че означава да имаш небето, а да искаш само една звезда. Да имаш морето, а да искаш капка вода. Да имаш целия свят, а да искаш само един човек. Трети пък твърдят, че любовта е чувството, което си усетил; чувството, което никога до сега не си чувствал. И всички те са прави, защото няма точно описание за нея. Тя не е наука, която подробно да се изучава, не е предмет в училище. Любовта е нещо много силно, което не можеш да разбереш преди да почувстваш. А когато мислиш, че чувстваш нещо подобно, не знаеш какво е всъщност. Дали това е “онази” истинската? Тя е относителна, фантастична и неясна. Тя е чиста, натурална и много нелогична. Не е просто привличане, харесване, тя е близост, нежност, подкрепа. Това е да чувстваш болка, когато вдишаш, защото любимият човек не е до теб. Когато го погледнеш, да виждаш целия свят в очите му и нищо друго. Погледне ли те, да усещаш как около теб е празнота, мрак, а само той да е звездата, светлината и пътеката към теб. Любовта е всичко и нищо на този свят, тя е болка и радост, мъка и щастие. Тя може да те направи безумно щастлив, да те изпрати на седмото небе, но може и да те накара да страдаш, да плачеш ден и нощ, да не усещаш вкуса на живота и да не знаеш защо.