Днес е един хубав летен ден. Събудих се от слънчевите лъчи, които ме гъделичкаха. Пуснах музика, за да мога да се отпусна и да направя всичко с лекота. И ето сега седя и пиша на този лист хартия за това, което мисля. Животът хем е прекрасен, хем ни подтиска. В един момент си влюбен, в друг разбираш, че си сам и няма на кого да разчиташ. От малка съм самостоятелна, но понякога ми се иска някой да ме подкрепи и ето и този момент, в който да видиш кой ти е истински приятел. Колкото и да искам да променя държанието, си не мога. Щом разбрах как се постига щастието, дори и понякога пред другите да изглежда странно, на мен ми е забавно. Когато правя всичко с щастие, аз се чуствам свободна и всяка една празна частица в себе си се опитвам да изпълня с любов, щастие. Но ето идва и този момент, в който понякога всичко се обърква и ни се иска да не съм свободна. Обвинявам в това, че не слушала гласовете в главата си... но... но това е глупаво. Без тях е толкова по-добре. Хубаво правя така да изчезнат (просто ги изолирам)... да, и какво, пак съм свободна и се опитвам пак да запълвам празнотата с щастливи мигове, но понякога не става и се обърквам. Започвам да се оплитам в една ужасна паяжина, която има прекалено много въпроси, а отговори почти не се намират. И започвам да мисля, че ако сме спокойни, всичко ще се оправи, но ето прибирам се в къщи и мама и татко ми правят забележка, която могат да си спестят, но те не са ме разбрали в какво състояние съм, защото те не ме познават вътрешно, защото аз не съм им разказала чувствата си, мислите си, вълненията, съмненията, защото изпитвам срам, който е повлиян от страх. Но не трябва да изпитвам страх, ето защо  ще действам така, както сърцето ми желае.
И малко подкрепа от приятел, за да ми повдигне малко самочувствието и всичко вече е по старому. Отново съм свободна. Животът винаги може да се промени. Няма начин. Човек, без да е страдал, значи не знае истинския смисъл на съществуването си. Някои смятат, че да си щастлив и свободен, трябва да си влюбен. Така е, но не е нужно да си винаги влюбен. Ако първо уважаваш себе си и се обичаш такъв какъвто си, следователно обичаш всичко и всички, които те заобикалят. Болката няма да ни попречи да сме щастливи, напротив, ще ни помогне да разберем още неща. Както е казано "ЧОВЕК СЕ УЧИ, ДОКАТО Е ЖИВ". Все още съм малка, но ако осмисля нещата на тази възраст, после ще ми е много по-лесно да живея всеки миг от живота си свободно и пълноценно.