Имаме толкова много депутати. Те са народни избраници. Избрани са, защото имат добро образование, умни са, възпитани, зрели, повечето от тях са с две висши образования, учили са и са писали книги. Отиват в парламента, за да обмислят закони, с които да направят живота на народа по-справедлив, да уцелят път към човечността, да сътворят добро, да направляват съдбините на народа.
И министрите са много. Образовани, съдържателни, говорят правилно няколко езика, усмихват се, използват закачки, притежават чувство за срам. Дори понякога млъкват.
И областни управители имаме.
И кметове. И общинари. И данъчни. И агенции с агентатори в тях, и полицаи, и военни, и чиновници – безброй. Електронни услуги нямаме, но електронни чиновници – дал бог.
И мечти нямаме. И държава нямаме. И деца нямаме. И семейства. И бъдеще нямаме.
Никой не знае какво печели, когато губи.
Е, спечелихме изборите. Сега да видим какво ще загубим, ако делим.
За кой ли път?
Е, загубихме изборите! – казват другите. Чудо голямо! Сег ...