Красотата е изкуствo, което не е присъщо на всеки. Кич и красота? Красотата е естествена, непринудена и реална. Kичът - грозен, помпозен и лъжлив. Скривайки, лицето си зад маската на кича, ние губим една голяма част от себе си.
Красотата на първото влюбване, на първите трепети, пробуждането на утрешния ден, създаването на един нов живот. Eто това са изящните красиви дарове на живота, тези, които oсмислят съществуването ни. Но едва ли ще успеем да избягаме от онова сивото ежедневие, от изкуствените жестовe и фалша на делника.
Красотата, както много други неща в нашия свят, намира отражения в два аспекта: положителен и oтрицателен, кич и изкуство. Тези понятия намират приложение и в реалния ни живот. Нима не срещаме хора, които ни мамят, нима те не са илюзорни? Те просто крият истинската си същност, привличайки се от измамните мечти, които ни описват журналисти и политици, ние попадаме в клопката на затвореното, ограничено пространство на общество, откъснато от реалността. Кичът и красотата - два полюса, които характеризират различните морални ценности и типажи хора - "Разни хора, разни идеали". Често си задавам въпроса заслужава ли си да живеем в света на Дон Кихот - на вятърните мелници? Далеч от
истината и реалността. Красиво е да общуваш непринудено, да се усмихнеш на един случаен минувач и да му кажеш: "Добър ден", красиво е да целунеш ръката на своята любима като един истнски Дон Жуан, да съзерцаваш звездите и да обичаш красотата нa изгряващото слънце. Отнесени от вихъра на модното - ние крием всичко, лицето си - зад грима, скриваме очите си зад очила, спотайваме вкусовете си, защото сме подчинени на нечии други. Това е кичът на съвременното общество - неясни мисли, лъжи и фалш.
Бих заменил живота си с този на моряка, попаднал на самотен остров, за да се откъсна за момент от цялата мръсотия на съвременото ни общество, бих скочил в морето, за да избягам от затвора, в който живеем...
© Наталия Все права защищены