Съвършенството е много относително понятие.
Но хората го търсят непрекъснато. Хората го издигат на пиедестал. Хората вярват в съвършенството. И въпреки всичко ХОРАТА казват: ”Никой не е съвършен”. Аз също съм човек и давам реконтра - “Съвършенството е в самите НАС”.
Позволете ми да защита тезата си. За мен най-интересно е да наблюдавам хората. Научавайки за тях от самите тях в непресторен вид, аз откривам прилики и разлики. Хората са навсякъде. Аз седя в рейса, вървя по улицата , гледам през прозореца и ги виждам-виждам ги и в главата си. Разглеждам ги и си мисля: “Този е симпатичен”, “Тази е грозна”... И този е съвършен. За мен той е съвършен. Но после погледът ми спира върху някой друг - някое момиче. И тя е съвършена, тя просто е съвършена. Дълго се чудех какво е общото между тези хора, които за мен бяха съвършенни. И накрая разбрах-съвършен е този, който е отдал част от себе си на пространството. Мъжът беше съвършен, защото лицето му беше много бледо - цветът на лицето му беше разпилян в пространството. А детето – ръцете му бяха неестествено загрубели и изранени - пространството беше откраднало гладкостта на детската ръка. А природата - тя е пространството. Тя е съвършенството.
Т.е. човекът е зависим от пространството. Пространството е задължителен елемент за понятието съвършенство. По транзитивност връзката човек-пространство - съвършенство е положителна и качествена.
(Бог е част от пространството)
© Евгения Все права защищены