Когато...

17 мар. 2008 г., 07:37

Эссе

970 0 0

1 мин за четене

Когато...

Когато откъснеш най-хубавия цвят на един розов храст, той пак е хубав... и знаеш, че ще порасне нов, но той няма да е толкова красив, толкова свеж и привлекателен като първия...

Когато един човек пропилее, макар и една от мечтите си, остават целите, от които ползата за здравината на човешката душа е малка...

Когато толкова много искаш нещо,когато копнееш за него ден и нощ и в един момент си дадеш сметка, че всичко е било заради нуждата да искаш... да обичаш, да копнееш по нещо прекрасно, остава празнина... защото според мен човек е създаден да обича и да бъде обичан, а когато някой е открил способността си за любов, се появява и нуждата от копнеж...

Понякога, когато отворя очи... искам да видя теб до себе си, да усещам твоята топлина... ти дори не знаеш, че това е за теб, не зная дали си моята любав, но те обичам. Не зная дали си моята съдба, но изпитвам нужда да съм до теб. Познавам те толкова добре, познавам същността ти, познавам тялото ти, начина, по който дишаш... по който целуваш. Познавам всичко в теб, знам как страдаш, как винаги съм се опитвала да съм ти подкрепа... о, колко искрен беше някога, о, колко силно желаеше ме... но това е минало. Сега толкова искам да разбера какви сме, но не, не, не, никога няма да те попитам... може би за пръв път жертвам любовта заради едно приятелство...

На Теб!

Когато...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения