Когато извеждах евреите от Египет нещата бяха значително по-прости в сравнение с решаването на задачата да създам Новата Художествена Литература с български автори, които публично заявяват, че ще правят това, а реално правят точно обратното.
Еврейската върхушка бе на моя страна и ги накарах да дойдат и да ме молят да ги изведа, а тук направо ме набутаха в някакъв Сайт на Интернет, където поетесите се разтоварват, а поетите не могат и се оказва, че хората не искат да бъдат обезпокоявани. То и болшинството от евреите не искаха да излизат от Египет, а и после, когато тръгнахме да воюваме из пустинята, бунтовете срещу мен не спираха, но рувимците, а те бяха многобройна моя гварция, си знаеха работата – прочистването на племената от недоволните си беше тяхна постоянна задача. И нещо друго – тогава всички вървяхме заедно, а сега – съобразяване с индивидуалните особености на всеки автор… отчитане на спецификата на положението му.
Тогава водех и създавах един народ, а сега създавам човечествот ...