1 сент. 2009 г., 10:22
1 мин за четене
Когато ме боли душата…
… неосъзнати капчици пътуват бавно по страните ми, надолу, към изпръхналите устни, които жадно попиват соления им вкус…
… лишени от живот зеници се взират някъде в мрака и сляпо търсят изгубените си пожари…
… танцуващи една с друга стенещи въздишки напускат дробовете ми и се пилеят към безкрая…
… ръцете ми неволно се протягат някъде встрани, но срещат само хладната прегръдка на нищото…
… сърцето губи жажда за живот и разсеяно прескача удар подир удар, без никой да разбере…
… тялото ми предава плътността си и остава по паважа ням спомен от докосване до сенките…
… болката прониква във всяка клетка и с наслада се нанася там с цялата си собственост…
А мислите ми…
… иначе така стройните ми и логични мисли се превръщат в бесен калейдоскоп от светлина, парченца натрошени цветни стъкълца и болка - плътна, наситена и мрачна болка, която безмилостно ми напомня, че съм просто човек…
Когато ме боли душата…
Искам да се скрия… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация