Човекът е изграден от множество нужди и със сигурност всяка има своята важност. Когато задоволим всичко първично в себе си, отправяме поглед към духовните нужди, а те са много, но една е на първо място – нуждата от любов. Имаме нуждата да бъдем обичани, но и да обичаме. Дори при някои от нас това е най-силно изразено. Когато някои от нас дават любов, са по-щастливи и се чувстват изпълнени със смисъл.
Тръгваме с надежди очаквания да срещнем споделеност и отдаденост. Оглупяваме. Но все пак, нали любовта ни доближава до Бог? Нали и Той е страдал заради любовта си към нас? Обичащият човек е обречен да страда. Тъжно, но факт. Не съм видяла обичащ човек, който да не е страдал. Ако някой ми каже, че греша, ще го нарека лъжец или страхливец да си признае. Нима обичащата майка не страда? Нима любимият или любимата не страдат?
Казват, че любовта е сляпа или май по-скоро ни заслепява. Ако слепецът не е упътван и умело наставляван, той знае, че ще пострада. Но любовната слепота е различна доста от ...