На границата между случващо се и нереалност, аз търся себе си. Дъждът измества задуха и жегата, после дъгата доподрежда света, сякаш за да ми даде тема за размисъл. И аз вървя, а стъпките ми чертаят траекторията на търсенето.
Коя съм? За какво мечтая...?
Различни картини са изложени в галерията на моя ден. Спирам пред първата – в нея откривам силуета на човек–познат, не напълно забравен... След миг размисъл подминавам, за да се вгледам в мъничка гравюра на животни – засмивам се, а отдавна не се бях смяла. Продължавам да вървя, дъждът ме следва с пороя от въпроси:
Какво търся? Накъде летя?
Ето още картини - подредени и объркващи едновременно, една плетеница от болка и геометрични фигури, въздействащи, изпипани перфектно. И все пак чувствам безумната им недовършеност. С часове се взирам в тях. Съзнанието ми е заето с това, да откия липсващия елемент.
Какво липсва? Ще разбера ли някога?
На границата между неслучващото се и надеждата, аз търся отговори.
Това са моите картини, аз съм художн ...