Когато свещите горят два пъти по-ярко...
De la nada sale el todo
Y el todo se hace nada.
Hay espirales de consejos,
miles mares de palabras,
pero cada ser humano
tiene su propia realidad.*
Като черна чума ни застла мракът. Живеем в полуден. Изпръхналата кожа на Земята се цепеше под грубите ни, тежки обувки. И пищеше, и молеше да заплачем, за да я напоим със сълзи. А ние крачехме през прахта, без дори да се изплюем.
Издивелият Запад!
Бърз? Или мъртъв? В случая – умрял или мъртъв!
Безропотно се мъкнем след стадото по разбити, тесни улици, посипани със стъкла. Мълчалив керван на магистралата за души – всички вървящи в една посока. Просто с различна скорост!
Препълнени с фалшива вяра в измислени богове. Или диверсанти, ходещи по вода. В църква с лицето на най-жестокия геноциден маниак, съществувал някога. ...