Кой е по-изпечен лъжец - жената или мъжът? Въпрос, на който краят му изобщо не се вижда. Но пък какво удоволствие е да се поровим в душите и мислите на скъпите ни мъже, нали, дами? Не, че ние сме безгрешни, но почти сме си такива...

     И така – кой лъже по-добре? Жената или мъжът? Да си представим следната ситуация - вечер, мъжът се прибира, след като порядъчно е закъснял и на въпроса „Къде беше?” отговаря като ангел: ”Абе досадният ни шеф в последния момент ми хвърли графика, та досега съм го правил. Какво? Звъняла си? Не съм чул, скъпа, главата ми беше пламнала от задачи... Какъв парфюм? Ааа, нали ги знаеш фльорците в офиса, непрекъснато се пръскат с парфюми, вместо да работят, сигурно по дрехите ми се е наслоила тяхната миризма...” Вечерята минава тягостно, след като жената се прави, че вярва, а мъжът си вярва, че тя вярва. Полунощ. GSM-ът на мъжа приема съобщение. На учудения въпрос на разсънената съпруга той отговаря раздразнено ”Мамка му, тия от М-тел нямат граници с техните игри...”  Вярваме ви, мили мъже, разбира се, че ви вярваме, та нали от вашите грешки се учим ние!

А сега друга картина - жената се прибира, порядъчно закъсняла, влетява в хола и без да дава време и възможност на мъжа да си поеме въздух за въпроса, който тя знае, че ще бъде зададен, от красивите ù усти се изстрелва: ”Браво бе, как можа?! За едно нещо да те помоля и разбира се, ти да не го свършиш... кога ще го оправиш тоя шкаф в коридора, вратичката зее от месеци. Ами боклука? Защо си мислиш, че само аз съм длъжна да  го изхвърлям? И какви са тия фасове в пепелника? Аз какво - на слугиня ли ти приличам? Една пералня поне да беше пуснал, докато ме чакаш, за да почнеш да се заяждаш... Звънял си? И какво от това? Ми разбира се, че няма да ти вдигна, на мен не ми плащат в службата да водя лични разговори? На  какъв парфюм ти мириша? Мъжки? Бе ти откога взе да разбираш от парфюми? Като аз ти купувам и парфюмите, и автършейфа, и миризливите ти чорапи, дето отново си ги хвърлил в коридора... Брееей, не се научи бе, не се научи на малко ред за толкова години... Ама като ми казваше мама, че не си за мен, аз тогава не я послушах... Я го виж Ицо от горния етаж - и килимите ще изтупа, и дрехите ще простре, и боклука ще изхвърли, тя, Варварка, си е седнала на късмета с него, като принцеса я гледа, пък аз все по г...а ти да ходя, айде, отивай да се оплачеш на Ицо, ама не забравяй поне боклука да изхвърлиш! И вземи научи нещо от него, как се жена гледа, как се обича... Мамо, мамо, защо не те послушах на времето аз...

Полунощ. След разрушителния монолог на благоверната, мъжът  изтощен е заспал, но го буди сигналът на получено съобщение. На сънения му въпрос от кого е, рошавата глава на съседната възглавница просъсква ”Ще ти кажа аз от кого е, само да я пипна тая чума, дето ти пише в полунощ, ще я разчекна, да знаеш!” И в същото време нежната ù ръка бърза да изтрие смс-а в тъмнината...

 ..........

И сега да теглим чертата и да направим равносметка - кой е по- изпеченият лъжец?