Вчера ми попадна една статия във Фейсбук, която си е поставила за цел да нахвърли основните качества и характеристики на просветления човек. В нея, освен излишната приповдигнатост, граничеща с идеализиране, ми направи впечатление фактът, че просветленият отново се вкарва в някакво клише. Той е такъв, такъв и такъв... Той е овладян, никога не занимава другите със своите проблеми, всъщност, според статията, той няма проблеми, защото нищо не го вълнува. Затова той може да помага на другите...
Всичко това, може и да изглежда вярно, но не е, най-малкото, защото разглежда последствията, а не причините. Отново вниманието се насочва към формата, а не към същината. Просветлението не е форма обаче. То може да приема най-различни форми, но самото то не се изчерпва с формата. Та просветленият може да бъде овладян, може и да не бъде. Той е отвъд клишето.
Причината за този външен поглед е лесно обяснима. Човекът, който е писал статията, не е просветлен. Ако беше, той нямаше да се впусне в описание, ...