1 окт. 2011 г., 11:48

Който прави … 

  Эссе » Гражданские
1380 0 0
1 мин за четене
В топлия есенен следобед, шофирайки към вкъщи, видях, че горивото на автомобила ми е на привършване и реших да заредя на близката бензиностанция. Спрях до свободната бензино-колонка и отворих вратата, за да сляза. В този момент, в съседство до моята, пристигна кола, шофирана от млад, симпатичен мъж. До него седеше красива дама, която беше във видимо добро настроение. Вероятно слушаха ритмична музика, защото момичето още не спираше да движи рамене и да се полюшва в такт. Искрено им се зарадвах на младостта, жизнеността и лъхащия от тях оптимизъм.
Младежът също слезе от колата си. За секундите, в които вратата им беше отворена, успях да чуя кратък инструментален рефрен от българска народна песен. Учудих се и в същото време ми стана приятно. Ето че народните традиции са живи! Ето че младото поколение харесва българска музика! Ето че нашият род няма да се затрие! Браво!
Изведнъж девойката се сети нещо и отвори прозореца на автомобила, за да извика на приятеля си. В този момент до ушите ми ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Ханджиева Все права защищены

Предложения
: ??:??